Кръстьо Кръстев

Кръстев, Кръстьо Котев (Пирот, Сърбия, 31.05.1866 – София, 5.04.1919). Учи в Пирот (до 1878) и София. Завършва класическата гимназия в София (1885) и философия в Лайпциг (1888) с докторат на тема „Лотцевото метафизическо понятие за душата“. В последните класове на гимназията работи като стенограф в НС. Директор на педагогическото училище в Казанлък (1888–1990), учител по логика, психология и етика в класическата гимназия в София (1890–1891), драгоманин при Министерството на външните работи (1892), професор по философия във Висшето училище (дн. Софийски университет) (1895–1896), учител в Софийска мъжка гимназия (1899–1904), лектор по философия във Висшето училище (1899–1907), директор на педагогическото училище в Скопие (1907–1908), извънреден професор по философия, психология, етика и естетика в Софийски университет) (1908–1919). Дописен член (1898), действителен член (1900) на БКД (дн. БАН).

Първата си литературно-критическа студия „Иван Вазов. Етюди за стихотворната му поезия“ (сп. „Труд“, 1888, № 5-6) пише като студент в Лайпциг. Сътрудничи на „Периодическо списание“ (на БКД), сп. „Труд“, „Денница“, „Демократически преглед“, „Съвременна мисъл“, „Листопад“, на в. „Гражданин“, „Демократ“, „Народ“ и др. Публикува обзорни студии върху новата българска литература в редица чуждестранни издания – сп. „Современник“ (Санкт Петербург), „Вестник Европы“ (Санкт Петербург), „Internationale Wochenschrift“ (Берлин). Издава „Литературно-научно списание на Казанлъшкото учителско дружество“ (1890) и сп. „Критика“ (1891). Създател и главен редактор на най-значимото българско литературно списание до Първата световна война – „Мисъл“ (1892–1307), около което в началото на XX в. се формира първият литературен кръг с ясно определена естетическа и културно-просветна програма. Като продължение на списанието издава два сборника „Мисъл“ (1910).

Превежда „Емилия Галоти“ от Г. Лесинг (1890), „Философски размишления...“ на Р. Декарт (1898), „Джон Габриел Боркман“ (1892, 1912), „Кога мъртви възкръснем“ (1907), „Призраци“ (1911), „Народен враг“ (1911) на Х. Ибсен и др.

Кръстев е литературен критик, литературен историк и теоретик, критик и теоретик на преводната литература, публицистиката, психологията, философията и естетиката. Философските му възгледи са еклектични, в лоното на субективния идеализъм. Воюва срещу вулгарния материализъм на Л. Бюхнер и срещу българските му проповедници Д. Благоев и Д. Димитров, като защитава интуитивизма и релативизма. Възпитаник на В. Вунд, Кръстев е основоположник на експерименталната психология в България. Естетическите му възгледи са формирани под въздействието на немската неокантианска естетика (К. Грос, К. Ланге, Й. Фолкелт). Защитава едновременно релативния и нормативния характер на естетиката. Провъзгласява естетическата наслада за единствена пряка цел на изкуството и се обявява срещу тенденциозността в него. Студията му „За тенденцията и тенденциозната литература“ (1903) и книгата му „Млади и стари“ имат естетико-програмен характер и проправят път за модернизма в българската литература. Прокарва рязка граница между литература и публицистика, между литературноисторическа и естетическата стойност на художествената творба. Заедно със съратниците си от кръга „Мисъл“ (П. П. Славейков, П. К. Яворов и П. Ю. Тодоров) воюва за отграничаване на българската литература от другите области на духа; отхвърля политическите тенденции като художествено недопустими. Като критик участва активно в литературния живот близо три десетилетия.

Литературно-критическото му творчество е извънредно разнообразно в жанрово отношение – от кратките критически бележки, отзиви и рецензии през критическите етюди, есета и памфлети до проблемни литературоведски студии, студийни портрети и монографии. Стреми се да улови характерологичното за писателя. Открива и утвърждава П. П. Славейков, П. Яворов, П. Тодоров, К. Христов, дава точни характеристики за Т. Влайков, М. Георгиев, Ст. Михайловски, Д. Великсин, Н. Начов. В стремежа си към обективна, подчинена на строги естетически критерии литературна критика, Кръстев робува на известен нормативизъм и догматизъм. Подценява като „художници“ Ив. Вазов, З. Стоянов, Л. Каравелов, А. Страшимиров, Елин Пелин, отчасти и Ал. Константинов, когото оценява много високо като личност. Оценките му за Вазов еволюират от благосклонни към отрицателни; цени го предимно като поет, но има резерви към неговата белетристика и драматургия. Като теоретик се обявява за „безпристрастна критика“, но на практика е пристрастен, полемичен. Като редактор на сп. „Мисъл“ е толерантен и привлича широк кръг сътрудници.

Автор е на статии в областта на философията, психологията, социологията, педагогиката, учебното дело, вътрешната и външната политика; има смели граждански прояви. Републиканец и демократ, Кръстев пише остри статии срещу княз Фердинанд I и царедворските правителства. След освиркването на княза през 1907 застава категорично на страната на българските студенти. В навечерието на Първата световна война организира комитет за борба срещу германофилската политика на правителството и участва в съставянето на позив против въвличането на България във войната, за което е арестуван. Подпомага морално и материално борбата на македонските българи за свобода.

Псевд.: В. Миролюбов, Боян Благомиров, С. Делиспасов, З. Ф. О., К. К. и др.

Цветанка Атанасова (текст и библиография Книги от ... и Книги за ... ) и 

Аделина Германова (Статии за ... )