Миглена Николчина

Николчина, Миглена Илиева (с. Ружинци, Видинска област, 10.11.1955). Дъщеря на писателя Илия Николчин. Завършва 114. Английска езикова гимназия в София (1974) и английска филология в Софийския университет (1979). През 1984 защитава дисертация на тема „Митът за Прометей и поетиката на английския романтизъм“ и става кандидат на науките, а през 1993 придобива научната степен „доктор на науките“ в Университета на Западно Онтарио, Канада, с дисертация на тема „Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева“. В периода 1980–1984 е специалист към Философския факултет на Софийския университет. Асистент (от 1984), главен асистент (от 1989), доцент (от 1994), професор (от 2012) в Катедрата по теория и история на литературата към Факултета по славянски филологии на Софийския университет. От 2005 до 2014 ръководи същата катедра. През 1994–1998 е главен редактор на „Литературен вестник“. Създател и главен редактор на списанията „алтера“ (2005–2006) и „алтера академика“ (2007–2008). Член на журита на различни литературни конкурси. В периода 1998–2000 е директор на Програмата за социални изследвания на пола в Централноевропейския университет, Будапеща. Специализирала е в същия университет, в Института по хуманитарни науки във Виена и в Института за академични изследвания в Принстън, САЩ. От 2019 е член на Academia Europaea.

Миглена Николчина пише основно поезия, разкази и академични изследвания. Дебютира със стихотворението „Фуга“ в сп. „Родна реч“ (1971, кн. 6), а първата ѝ научна публикация е статията „Пробудените светове (аспекти на пространството и времето в научната фантастика)“ в сборника „Прогностика, фантастика, мироглед“ (1981).

Поезията ѝ в духа на 80-те години прави опит да разшири ограничаващите рамки на доминиращия по това време социалистически реализъм. Предпочитана от нея е дългата форма на философската поема. Николчина реформира българската поезия в три посоки – чрез пресътворяване на старогръцката митология, чрез въвеждане в обращение на европейската и обновяване на българската модернистична традиция и чрез възраждане на интереса към вътрешната вселена на Аза. Силно влияние върху поетиката ѝ оказват стиховете на П. П. Славейков, Д. Габе, Ат. Далчев, Бл. Димитрова, Пиндар, Фр. Хьолдерлин, Ф. Г. Лорка, Р. М. Рилке. Поезията на Николчина може да бъде разглеждана като алтернативен изказ на теоретичните ѝ изследвания с характерния за нея интерес към философската проблематика и психоанализата.

Разказите ѝ в сборника „Билет за Вега“ (1990) са силно психологизирани. Действието в тях се развива на границата между действителността и фантазията. Героите са лишени от изключителност и смисълът на битието бива преутвърден в малките неща и малките истории. В тези разкази се използва т. нар. „ефект на айсберга“ – видимо в тях не се случва нищо, но важното е невидимото, като повествованието често прескача в дебрите на съня и несъзнаваното.

Сред научните области, в които работи и преподава Миглена Николчина, са теория на литературата, сравнително литературознание, наследството на тоталитаризма, любовта в литературата и изкуството на Средновековието и Ренесанса, литературният утопизъм, философските и естетически аспекти на изкуственото същество в литературата, киното и видеоигрите. Тя е сред първите изследователи на видеоигрите в България. Силно влияние при формирането ѝ като учен оказват Д. Аврамов и Цв. Стоянов. Почти цялото ѝ творчество е междутекстово обвързано с Ю. Кръстева. Автор е на десетки академични публикации, сред които особено приносни са книгите ѝ „Митът за Прометей и поетиката на английския романтизъм“ (1988), „Смисъл и майцеубийство. Прочит на Виржиния Улф през Юлия Кръстева“ (1997), „Родена от главата. Фабули и сюжети в женската литературна история“ (2002) и „Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години“ (2012).

Миглена Николчина е съставител и редактор на редица научни сборници, сред които: „Времето на жените: англо-американски и френски феминизми“ (1997), „Теменуги. Другият роман на Яворов“ (1998), „Места на любовта в текстовете на десет източноевропейки“ (2007, съвм. с Н. Радулова), „Moon Lake“ (2010), „Уенди Браун. Отвъд толерантността и оскърблението. Бъдещето на политическата теория“ (2011), 9-томната поредица на издателство „Алтера“ „Европейски романтизъм“ и др.

Превежда от английски език текстове на Е. Дикинсън, У. Уитман и О. Неш.

Нейни художествени и научни текстове са публикувани на англ., макед., нем., пол., рус., словен., сръб., тур., укр., унг., финл., фр. и др. езици.

Иван Христов

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова