Милена Цанева

Цанева, Милена Георгиева (София, 20.05.1930). Дъщеря на литературния критик и историк акад. Георги Цанев и на поетесата Пенка Цанева – Бленика. Завършва гимназия в София (1949) и българска филология в Софийския университет. Защитава докторска дисертация на тема: „Вазов в Пловдив“ (1967). Работи в Института за литература при БАН, където от 1970 е  старши научен сътрудник I степен. Преподава история на българската литература в Софийския университет, ръководител на Катедрата по българска литература във Факултета по славянски филологии (1980–1993). Редактор в отдел „Критика и литературознание“ в издателство „Български писател“, заместник главен редактор на сп. „Литературна мисъл“ (1976–1989), редактор (1984) и заместник главен редактор (1991) на  сп. „Език и литература“. Член-коренспондент на Българската академия на науките от 1997.

Първата ѝ публикация е посветена на личността на Васил Друмев във в. „Народна младеж“ (1954), след което започва да сътрудничи на сп. „Родна реч“. Нейни статии и рецензии са публикуване на страниците на сп. „Литературна мисъл“, сп. „Език и литература“, сп. „Пламък“, в. „Литературен фронт“, в. „Литературен форум“, сп. „Везни“, сп. Страница“. Цанева е литературен историк, обект на научните ѝ интереси е следосвобожденската българска литература. Първата ѝ книга „Светослав Минков. Литературно-критически очерк“ (1961), реабилитира името на изтласкания по това време в маргиналията диаболист, а заедно с това насочва вниманието към тенденциозно премълчавани явления от нетолкова далечното литературно минало. Трайните научни интереси на  Цанева са свързани с личността и творчеството на Иван Вазов, което я определя като най-компетентния български изследовател на делото му. В дисертационния ѝ труд, издаден (по стечение на обстоятелствата) първо като книга, се изследва т.нар. „пловдивски период” от живота на автора. Успоредно с изясняване на факти и събития от живота на Вазов, в книгата се създава и представата за обществено-политическия и културен живот в Източна Румелия. Цанева е изследовател, който винаги проучва и се придържа към прецизирането на фактите, изследва архиви, периодика, литературни документи. В следващите ѝ книги, посветени на класика на българската литература, контекстите се разширяват, извеждат се проблеми, които бележат тематични и хронологични полета на литературното развитие. Цанева създава и литературно-критическите статии за български класици:  Христо Ботев, Иван Вазов, Захари Стоянов, Алеко Константинов, Елин Пелин, Пенчо Славейков, Мара Белчева; литературни портрети на Христо Смирненски, Никола Фурнаджиев, Елисавета Багряна, Атанас Далчев, Христо Радевски и Никола Вапцаров.

В тях, както и в някои от концептуалните ѝ статии: „Поет и общество“, „Поет, герой, читател“ тезите се очертават в движението от конкретните явления към формулирането им като тенденции или типологии в литературния процес.

Милена Цанева е носител на Националната литературна награда Иван Вазов (2000), Орден Стара планина, І степен (2004); Литературната награда Нешо Бончев (2009).

Маринели Димитрова

Библиографията е изготвена от Мила Тронкова (Книги от ... и Книги за ... ) и

Аделина Германова (Статии за ... )