Мирон Иванов

Иванов, Мирон Василев (София, 1.07.1931 – София, 7.12.1988). След получаване на средното си образование в Брезник, Пернишко (1950), завършва фармация във Висшия медицински институт (дн. Медицинска академия) (1957). Последователно е редактор във вестниците „Вечерни новини“ (1955–1960) и „Труд“ (1960–1970). Участва в редактирането на в. „Стършел“ (1970–1975) и сп. „Септември“ (1975–1988).

Мирон Иванов печата за пръв път във в. „Стършел“ – фейлетона „Подготовка за конгреса“ (бр. 262, 1951). Текстът е в съавторство и е подписан Бате Стършел.

Изключително продуктивен писател, М. Иванов пише хумористично-сатирични разкази, фейлетони, повести, новели, есета, комедии. Неговият сатиризъм придава на някои от романите му гротесков характер, доближава сюжетиката до фантастичното. Автор е и на редица радиопиеси и телевизионни сценарии (вкл. на естрадни програми), а също на пътеписи и детски приказки. Отделни негови телевизионни произведения са излъчвани по телевизиите в Европа.

Иронията, пародията, гротеската са основни градивни елементи в творчеството на М. Иванов. Чрез тях той изгражда както жанрово по-късите си творби, така и обемните – комедиите и романите. В проблематиката им доминира нравствено-етичното. Понякога дребни наглед сюжети внушават наличието на дълбоки и активни язви в обществения живот, както е в сборниците с повести и разкази  „Балканска жепопея“, „Празнична торта“, „Наполеон под Вакарел“, „С тролейбус около Хеопсовата пирамида“ и др. Писателят не анализира пошлото и низкото в човека, а директно се насочва към формите на техните проявления – бюрократизма, завистта, кариеризма, злобата, алчността, славолюбието. Неговият богат, пластичен и често алегоричен език се отличава с фразеологичност, в която отделни изрази звучат като афоризми или сентенции, отразяващи човешката реакция на абсурдното в действителността.

Мирон Иванов е носител на наградата Георги Кирков – Майстора (1979), както и неколкократен носител на учредената през 1970 награда за хумористична и сатирична литература Чудомир, в т.ч. и посмъртно (1988).

Негови произведения са преведени на пол., рум., рус., словаш., укр., фр., чеш. и др. езици.

Румен Шивачев

Библиографията е изготвена от Диана Ралева