Надя Кехлибарева

Кехлибарева, Надя Димитрова (Варна, 22.11.1933 – София, 16.10.1988). Завършва гимназия във Варна (1950) и френска филология в Софийския университет (1954). Учителка по руски език в родния си град (1954–1956), преподавателка в курсовете по френски и немски език в Министерството на външните работи (1956–1959). Дългогодишен редактор в издателствата „Народна младеж“ (1959–1967) и „Български писател“ (1968–1988), където завежда отдел „Поезия“. Член на Съюза на българските писатели, на ръководството на българския ПЕН-клуб (1973–1977). Заедно с поетесите Леда Милева и Лиляна Стефанова представя българската група в международния ПЕН-клуб. В края на 70-те години Надя Кехлибарева получава шестмесечна стипендия за световноизвестния писателски център в университета на Айова Сити. Придобитите знания и създадените международни контакти от специализацията оказват влияние върху зрялото и късното ѝ творчество.

Първите си стихотворения Надя Кехлибарева помества през 1956 във вестниците „Септемврийче“ и „Литературен фронт“. Дебютната ѝ стихосбирка за деца „Цветни стъкълца“ излиза през 1966. Автор е на 40 издадени книги за възрастни и деца: стихосбирки с любовна, интимна, пейзажна и детска лирика, есета, очерци, миниатюри, разкази, приказки за деца, сред които и една повест – „Катеринчето, бате Стамо и другите“ (1979).

Основни теми в поезията на Н. Кехлибарева са любовта, свободата, природата, приятелството, отговорността, емпатията към потиснатия и маргинализиран човек, животът на съвременната жена. В изповедно-интимните и импресивните ѝ стихотворения се улавя изострената чувствителност и тънкият поетически усет към действителността и актуалните проблеми. Поетиката на Н. Кехлибарева се отличава с психологизация, реалистична предметно-сетивна образност, афинитет към фолклорната образност, музикалност на стиха. Характерни черти в творчеството ѝ за деца са както интересните истории, вълнуващите приключения, разчупената повествователна форма, пълнокръвните герои, така и преодоляването на художествените стереотипи и дидактиката, специалното отношение към детския читател.

Надя Кехлибарева посвещава голяма част от енергията си на преводаческото изкуство – превежда поезия от нем., рус. и фр. ез.: В. Юго, Р. Кьоно, Р. Нилсен, Е. Линдегрен, Х. Расмусен, С. Есенин, Ед. Асадов.

За литературната и преводаческата си дейност получава редица национални и международни награди – Изворът на Белоногата (1987), Сребърен плакет за превод от немски на форум в Лайпциг, почетна награда София, I степен, получената посмъртно Голяма награда на София за последната ѝ стихосбирка „Един живот не стига“. Носител е на званието Почетен гражданин на град Лъки, а посмъртно и на град Варна.

Някои от творбите ѝ са преведени на рус. и чеш. ез.

Андриана Спасова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева