Найден Вълчев

Вълчев, Найден Станев (гр. Брестница, Ловеш. обл., 30.08.1927) Завършва гимназия в Плевен и право в Софийския университет (1951). През 1954–1955 е редактор на сп. „Български воин“ и в. „Народна армия“, в сп. „Септември“ (1956–1983), в сп. „Съвременник“ (1983–1988); главен редактор на сп. „Дарители“ (1988–1989). Председател на СБП (1989–1991). Дипломат (1996–1997).

За пръв път публикува стихове през 1946 във в. „Лост“. Проявява трайно предпочитание към класическите стихови форми, в които съчетава изповедност с актуална проблемност, сюжетност с лирическа съзерцателност, образно-пластична нагледност с песенна звучност. Вълчев поетизира делничните състояния на съвременния човек – съзнанието за воински дълг, радостта от труда, литературното творчество и общуването с природата, паметта на историческото минало и духовните традиции. Най-изразителни и естетически значими са любовните изповеди на лирическия аз – издържани често в стил „ретро“, пронизани от ирония и самоирония.

Найден Вълчев пише стихотворения и поеми „за деца и юноши“, в които моралното послание не се натрапва като поучение, в поанта, а най-често се вписва като детайл от ситуация или като епизод в сюжета. Още в първата си книга за деца – „Край самотния кантон“ (1959), авторът остава чужд на патетично-ангажираната лирика в търсене на красотата, разкрита в делничният труд на обикновения човек. Водещи мотиви в много от стихотворенията му за деца са хармоничното съжителство на човека с природата и любовта към родината. Като пример за подражание на малките читатели се опоетизират професии, в които еднакво значими са личното достойнство и удовлетворението от труда. Сред илюстраторите на детските книги на Вълчев е Любен Зидаров, а техни редактори през годините са А. Каралийчев, Л. Милева, Ат. Звездинов и др. Част от детските му стихотворения стават шлагери в съвременната поп музика.

По текстове на Найден Вълчев много български композитори пишат разнородни като жанр и оркестрация музикални композиции: от хорова музика (Св. Обретенов, Ф. Кутев, Т. Попов, Л. Пипков и др.), филмова музика (П. Ступел, Ат. Бояджиев), през кантата (Д. Петков), политически ангажирани строеви и младежки песни (Д. Петков, П. Ступел, Ил. Драганов, Б. Михайлов, Л. Пипков, Ал. Танев, В. Райчев, Д. Вълчев), песни за деца (Нед. Христов, Т. Попов, Ал. Танев и др.) до популярна (естрадна) музика (Т. Русев, Б. Елиезер, А. Райчев, А. Заберски, Ст. Диомов, М. Аладжем и др.). Песенни текстове на Н. Вълчев са включени в поредици от сборници с нотирана музика („Лети наша песен армейска“, „Музикална естрада“, „Българска естрада“, „Златният Орфей“ и др.); някои от тях печелят трайна популярност като класически образци на българската естрадна и поп музика.

Найден Вълчев се изявява и като активен преводач от руски, белоруски и украински език. Превел е поемата „Василий Тьоркин“ от А. Т. Твардовски, повестите „Прокобата“, „Кариерата“, „Хайка“ от В. Биков, стихове от А. С. Пушкин, М. Ю. Лермонтов, Е. Межелайтис, Р. Гамзатов, М. Исаковски, Е. А. Евтушенко, Р. И. Рождественски, Б. А. Слуцки, Д. Павличко и др. Като плод на общуването с руската и белоруската култура пише книгите „Северна светлина“ и „Белоруска бреза“. От съвременната украинска поезия превежда стихове от А. Малишко, Б. Олийник, В. Полищук, Г. Брежнев, Дм. Павличко, Иван Драч, Л. Костенко, Гр. Виеру. Преводите на украински поети се отдалечават от класическата строфа с характерните за нея напевна мелодичност, оголена ритмичност и метрика. За Вълчев като преводач на поезия е характерно преднамерено търсеното сходство на поетическа интонация в оригинала и превода, и стремеж към строго спазване на метрическите схеми. Съставител и преводач на сборниците на Н. Гилевич, Я. Купала, Я. Колас, М. Танк, А. Кулешов, П. Паначенко и др. от поредицата „Съветски поети“.

Носител е на орден Св. св. Кирил и Методий, първа степен, на наградата Димчо Дебелянов, на Наградата на Съюза на българските писатели, на Съюза на преводачите в България, на Златния Орфей, наградата Георги Джагаров, на руски и белоруски отличия.

Стихове на Вълчев са преведени на белоруски език под заглавие „Белая чайка“ (1969).

Псевд.: Чик Чирик

Сабина Беляева, Добромир Григоров

Библиографията е изготвена от Диана Ралева