Недялко Славов

Славов, Недялко Славов (Пловдив, 12.12.1952). Роден в семейството на преводачка от немски език и на журналист и фейлетонист. Завършва гимназия в родния си град, българска филология в Пловдивския университет (1984) и културология в Софийския университет (1989). Работи в сферата на културата, печата и книгоиздаването, а от 2000 е писател на свободна практика. Член на редколегията на сп. „Страница“. Съставител на антологията „Съвременни пловдивски поети“ (2003). Инициатор на Международния фестивал за театър и съвременен танц „Черната кутия“, който се провежда от 2007 в Пловдив.

Славов започва да пише поезия в гимназиалните си години. Публикува стихотворения, поеми, разкази и есета в сп. „Пламък“, „Дружба“, „Съвременник“, „Везни“, „Страница“, в. „Пулс“, „Литературен вестник“ и др. През 1981 излиза дебютната му стихосбирка – „Сърдечни сезони“. Във втората си книга – „Оптимистична поема“ (1986), авторът е вече с изградена лирическа похватност, а поетичното вглеждане в човешкото битие става все по-изтънчено и издирващо опорните точки на съществуванието. Темите за детството, словото, времето и тайната на света са основната тъкан на тази поезия. По-късната лирика на Славов – сборника с поеми „0 – 24 h“, става все по-интелектуализирана и ерудитска, залагаща основно на ефекта на изненадващата метафорика, афористичния лапидарен стил, в някои отношения влизаща в духа на сюрреализма и късните авангарди.

През 2003 излизат пиеси на Славов, написани в жанра на абсурдистката драма, но носещи проблематиката на съвремието. Комедията „Аляска“ се приближава до поетиката на Йонеско, със засилено присъствие на гротеската, парадокса, клишето, безсмислената фраза, демонстриращи разколебаните възприятия и безсилието на логическите съждения в едно клоунадно човешко битие. Пиесата „Дън от Жъ-уан“ се възползва от фигурата на Дон Жуан, за да проблематизира в абсурдистка тоналност феминизацията като „модерно изповедание“ и разпада на европейската митология в един глобализиращ се свят. Наред с подчертаното пародиране на психоанализата биват проблематизирани културата на тоталната либерализация, рушаща половата граница, консуматорството като нова „религия“ и бюрократизмът в едно лишено от цел съществуване. „Борса за трупове“ дискутира противостоенето шофьор–пешеходец, представяйки култа към автомобила като процес на дехуманизация и лишаване от същински стойности.

От 2010 Славов се насочва основно към романа. Последователно излизат романите му „Фаустино“ (2010), „Вертиго“ (2012), „Портрет на поета като млад“ (2013). Романът „432 херца“ (2015), в унисон със „сензационния роман“, изхожда от една историческа мистификация – пренастройването на тона „ла“ през 1939 по указ на Гьобелс от 432 на 440 херца. Творбата обаче не се плъзва по линията на криминалното. Наративното ѝ изграждане с минимална „външна“ действеност дава възможност за едно лиризирано разсъждение за творчеството в свят на изгубената хармония. Романът „Камбаната“ (2016) също се основава на един крупен художествен и културен образ – църковната камбана. Книгата до голяма степен влиза в традицията на „коренотърсаческата литература“ (В. Попов, Н. Хайтов, Д. Фучеджиев). Тя представя света на едно запустяващо село, в което се завръща бившият затворник Вено и се заема да защитава останалите жители от върлуващите цигански банди и да опази църковната камбана. Наред с библейските отпратки и мотиви романът кореспондира с естетиката и философията на киното – животът е представен като сменящи се кадри, изрисувани върху куп страници, има и директна отпратка към шедьовъра на А. Куросава „Седемте самураи“ – прозвището на Вено е „Самурая“. Романът е изпълнен с безпокойство в едно битие без Бог, лишено от традиционни опори и оставено на хаоса и насилието. Романът „Пиафè“ (2018) също е насочен към съвремието, но е посветен изцяло на темата за трагичната невъзможност, съпътстваща любовта между мъжа и жената. Творбата представя любовта, възползвайки се от необичайна метафора – танцовата стъпка на едно място на коня, наречена „пиафè“, сякаш предаваща мигновеното синхронизиране на двама души, обречени на раздялата.

Славов е носител на редица награди, сред които: наградата Иван Николов (2006), Националната награда Христо Г. Данов (2011 и 2017), наградата за съвременна българска проза Хеликон (2015 и 2016).

Негови творби са превеждани на англ., грц., нем., рус. и унг. ез.

Николай Кирилов

Библиографията е изготвена от Нина Зафирова