Рада Александрова

Александрова, Рада Николова (Свиленград, 19.07.1943). Завършва гимназия в родния си град (1961) и българска филология в Софийския университет (1969). Библиотекарка в Свиленград (1967–1968), учителка в София (1969–1970). Редактор в Радио София (1972–1975), от 1975 – във в. „Студентска трибуна“, от 1977 – в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“. Управител на издателство „Иван Вазов“ (1992–1995), ръководи отдел „Военноиздателска дейност, военни, културни институции и учреждения“ към Министерство на отбраната (1997–1998).

Основна тема в творчеството са делничните преживявания на съвременния човек, отхвърлил обременяващите го политико-идеологически условности и търсещ опора в първичните, природосъобразни начала на живота. Човешкият опит в поезията ѝ се опира на привидно фрагментарната сетивна памет, която съхранява наситената с преживявания картина на природния кръговрат. Неговата роля е определяща за духовното съхранение на човека – разкрита е в представата за времето в неговата циклична повторяемост и обръщането назад към детския спомен. Светът без ограничения, роден от необременената сетивност и нравствената чистота на детството, не е опоетизиран като безвъзвратно изгубено наследство, а поема ролята на етичен коректив в литературното настояще на житейската зрялост.

Отличителните белези на ранните ѝ стихове – виталността, романтично-съзерцателната нагласа, приглушено-изповедният тон, предпочитанието към класическия стих и народнопесенната метрика и образност, се запазват и през 80-те години, когато поетическите внушения придобиват драматична напрегнатост. Осъзнавайки преходността на нещата и чувствата към модерния технизиран свят, лирическият „аз“ се стреми към уравновесяване на разума и емоциите, към спонтанност и взаимност в общуването. Четивността на поезията ѝ се дължи в голяма степен на ритмичния неримуван стих, който допуска плавно преливане между двустишие, четиристише или по-големи строфични цялости. Впечатлението за изповедност се постига чрез вплитането на често използвани обръщения (инвокации) в синтаксис, който преднамерено избягва инверсията.

Книгата „Всяка вечер е петък“ (2001) съчетава изповедния тон, определен от авторката като съвкупност от „усещанията на жената от моя роман“, с фрагментарното повествование, построено в няколко времеви равнища. Човешката авторефлексия, видяна през общуването със света, както и фикционалната игра на автобиографичност, са определящи особености на втория ѝ роман „Другия“ (2010).

Литературната биография на Александрова включва и сборника с разкази за деца „За Айя и други разкази, които могат да се нарекат приказки“ (1980), който не поучава с назидателен тон, а отстоява правото на детското въображение да остане недокоснато от логичния свят на възрастните.

Рада Александрова е авторка на пиесите „Полегати дъждове“, Въздух за всички“, „Всичко се сбъдва“, „Леон“, „Отсрещният бряг на щастието“.

Носител е на литературна награда Блага Димитрова (2013) на Национален граждански форум „Българка“ за значими произведения на морално-етична тема, написани от жени.

Нейни произведения са преведени на англ., исп., нем., пол., рум., рус., словаш., тур., укр., унг., фин. и швед. език.

Сабина Беляева, Добромир Григоров

Библиографията е изготвена от Добромир Григоров