Райко Алексиев

Алексиев, Райко Николов (Пазарджик, 7.03.1893 – София, 18.11.1944). Роден е в учителско семейство, което се мести в различни градове. Учи в гимназиите в Сливен и Враца. Следва литература в Софийския университет и посещава курсовете по рисуване в Държавното художествено училище. Участва в Първата световна война. Военните му рисунки са публикувани в сп. „Отечество“. Редактор е на сп. „Людокос“ и „Сълза и смях“, през 1917–1918 – на сп. „Барабан“, от 1919 – на сп. „Българан“. Работи като съставител и оформител на „Хумористична библиотека“ (1918–1919), сътрудничи на в. „Зора“ и др. Член е на дружество „Съвременно изкуство“ и на Дружеството на художниците. През 20-те години посещава Германия, Австрия и Италия, където учи живопис. От 1930 участва редовно в изложби – както с карикатури, така и с кавалетни платна. Председател (1936–1937, 1942–1944) на Съюза на дружествата на художниците в България. Издава и редактира в. „Щурец“ (1932–1944), в който публикуват много от значителните български автори – и леви, и „официални“: Елин Пелин, Тома Измирлиев (Фома Фомич), Матвей Вълев, Димитър Подвързачов, Георги Райчев, Димитър Талев и мн. др. Арестуван и измъчван след 9 септември, умира от раните си. Посмъртно е осъден от Народния съд.

Съпруг е на актрисата Весела Грънчарова (Алексиева), двамата имат трима сина – Радослав, Веселин и Александър (Алекс Алексиев)

Започва да публикува карикатури като ученик през 1907 в изданията „Смях“, „Людокос“, „АЗ знам всичко“, „Балканска трибуна“, „Рибарски преглед“, „Дневник“, „Мир“, „Барабан“, „Развигор“ и др. Сътрудничеството му в хумористичните издания продължава до края на живота му. Илюстрира и оформя книги и участва в изложби. Автор е на злободневки и фейлетони, някои от които образуват цикли, имат постоянни персонажи и са публикувани като книги. В тях злободневната сатира и битовият хумор преминават в по-амбициозни пародийни творби: „Хумористична история на българите“ (1937). Алексиев е критик на властта и майстор на пародията, като в някои от карикатурите му се откриват и пародийни реплики към различни течения на европейския модернизъм в изобразителното изкуство.

Псевд.: Гратис, Гуньо Гъсков, Козирог, Мъртва стража, Скитник Перо, Спартакус, Тома Черни, Ферибачи, Фра Дяволо (и Fra Diavolo), Щурец и др.

Николай Аретов