Септемврийска литература
Формулировката „септемврийска литература“ е създадена от критика Георги Бакалов и има тематичен характер – обединява текстове, рефлексии на Септемврийското въстание от 1923.
Събитие с характер на гражданска война (особено в интерпретациите на социалистическите историци и публицисти), то изправя българи срещу българи. Този факт е запечатан в паметните думи на Антон Страшимиров: „Нито тези, които погавриха надеждите на народните маси и забегнаха, нито тези, които клаха народа си, както и турчин не го е клал, нито едните, нито другите ще помислят за тълпите жени и деца, оставени на произвола пред зима“ (из неговия протестен апел по повод кървавото потушаване на Септемврийското въстание, публикуван във в. „Лъч“, № 19, 12.11.1923). Съществува обаче и тенденция да се говори за „септемврийски събития“, като по този начин се разколебава представата за значимостта на станалото през септември 1923.
В бездруго драматичния междувоенен период и в подема на естетическите промени от 20-те години на ХХ век септемврийските събития от 1923 стават повод за създаването на изключителни по силата и модерността си текстове. В този контекст със „септемврийската литература“ са свързани Гео Милев (с поемата „Септември“, 1924), Асен Разцветников (със стихосбирката „Жертвени клади“, 1924), Никола Фурнаджиев (със стихосбирката „Пролетен вятър“, 1925), Ангел Каралийчев (със сборника разкази „Ръж“, 1925), Антон Страшимиров (с романа „Хоро“, 1926).
Към същия тематичен корпус принадлежат и: Владимир Полянов (с романа „Слънцето угаснало“, 1928), Орлин Василев (с романа „Бялата пътека“, 1929), Крум Кюлявков (с баладата „Никодим“, 1929), Крум Велков (с романа „Село Борово“, 1932), Николай Хрелков (с баладичната поема „Среднощен конгрес“, 1932), Константин Константинов (с романа „Кръв“, 1933) и др.
Като „септемврийската четворка“ стават известни писателите Асен Разцветников, Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и критикът Георги Цанев, събрани в идейно-приятелски кръг около лявото списание „Нов път“ с редактор Георги Бакалов.
Макар че по стечение на обстоятелствата „септемврийската литература“, особено в по-ранните си образци (до Страшимировото „Хоро“), събира в себе си авангардните тенденции на времето, понятието в същността си е извънестетическо. Факт е, че нейните автори са много различни помежду си като естетически схващания и поетическа реализация. Много от тях са с леви политически убеждения, но това не може да се каже за Вл. Полянов и К. Константинов например, а А. Страшимиров също трудно подлежи на еднозначно определение в политически план.
Елка Димитрова