Стефан Дичев


Кратка информация | |
---|---|
Име | Стефан Николов Дичев |
Роден | гр. Велико Търново |
Починал | гр. София |
Жанрове | либрето, новели, повести, поеми, разкази, романи, сценарии, проза за деца |
Издания | Варненски живот |
Дичев, Стефан Николов (Велико Търново, 9.02.1920 – София, 27.01.1996). Завършва гимназия в родния си град (1938). Следва строително инженерство в Бърно, Чехословакия (1939). Завършва право в Софийския университет (1943); асистент по икономически науки (1944–1946), защитава кандидатска дисертация по държавно-стопански науки (1946). От 1948 е инспектор във Върховната стопанска камара. Основател и главен редактор на сп. „Космос“ (1962–1990). Директор на издателство „Народна култура“ (1967–1972) и един от създателите на българската поредицата „Световна класика“ към издателството. Интересен факт е неговото решение за издаване в поредицата на култовия роман на Михаил Булгаков „Майстора и Маргарита“, преди неговото повторно издаване в СССР, поради което е уволнен от издателството.
Стефан Дичев е един от изявените белетристи, които утвърждават жанра на историческата епопея в българския роман от втората половина на ХХ в.
Дебютира във в. „Варненски живот“ с разказа „Хаджи Рафаил“ (1938, № 6456). Творчеството на писателя отразява процесите в развитието на българската историческа проза от 50-те години на ХХ в., в която илюстративността постепенно отстъпва пред интереса към философско-екзистенциалните проблеми на историята.
Първият му роман „За свободата“ (1954) очертава тематичните пристрастия, културните и художествени параметри на белетристиката му. Националноосвободителните борби през Българското възраждане са постоянна тема, художествено откровение и творческа съдба на автора. Дичев ги пресъздава през зрителната призма на романа-епопея. С богата историческа култура и ерудиция авторът реконструира логиката на историческия процес, като съчетава документалния разказ на историческата хроника с полифоничния поток и асоциативност на новия роман. Романистът познава обективните факти и събития, интересува се от генезиса и протичането им, което предпоставя тълкувателния подход. Като изгражда пъстра галерия от реални исторически личности (Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Найден Геров, Иванчо Хаджипенчович и др.), Ст. Дичев интериоризира историческото събитие, разкрива неговия социален и психологически механизъм. Този подход налага определен принцип на нарация – създаването на множество гледни точки, които моделират събитията и предопределят координиращото авторово присъствие. Чрез интимно-психологическото битие на националните герои се обективира представата за цялостния исторически процес, за върховите исторически моменти през Възраждането.
Дичев използва познатите културни и художествени парадигми в изграждане на историческите образи и събития, които само уплътнява и психологизира, без да се конфронтира с установеното, съхранявайки историческата памет. В следващите си романи той ограничава обема на историческия материал и участието на реални исторически лица и увеличава ролята на художествената фикция. Авторът акцентира върху персонажи и техните лични съдби, пресъздава реалистичния образ на националноосвободителното движение („Пътят към София“, „Ескадронът“). Наративната техника се променя – появява се драматичната схема на приключенското фабулиране, която откроява параболите в историческото битие („Крепости“, „Среща на силите“). Романът „Подземията на Сен Жан д’Акр“ разглежда философско-екзистенциалните въпроси за избора на личността, поставена в екстремални исторически условия, изследва култивираните и подсъзнателните рефлекси за самосъхранение и себепознание, кореспондира с психологическите построения на А. Камю и Ж.-П. Сартр. Върху своя опус магнум трилогията „Завоевателят на миражите“ Дичев работи тридесет години с внимателно проучване на историческите факти около живота и делото на Александър Македонски. Авторът превръща образа му в символ на владетеля, който тръгва с мащабните идеи за обединение на античния свят и за създаване на един справедлив и хармоничен политически и социален ред и в процеса на тяхната реализация с „огън и меч“ се превръща в жесток диктатор.
Дичев е автор на занимателни исторически повести и приключенски романи за деца и юноши, както и на две театрални пиеси – „Отвъд отчаянието“, „Суровото време“, на киносценариите: „Демонът на империите“, „Рали“, „Пътят към София“, „Среща на силите“ и др. Пише либретото на две опери – „Неда“ и „Тракийски идоли“. Романът му „Пътят към София“ става първият многосериен цветен телевизионен сериал.
Негови произведения са превеждани на англ., нем., рус., исп., пол., чеш., слов. и др. ез.
Мариета Иванова-Гиргинова
Библиографията е изготвена от Аделина Германова
Книги от Стефан Дичев
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
За свободата : Исторически роман : В 2 ч. : Ч. 1. | романи | 1954 (1956, 1959, 1964, 1970, 1980, 1986) |
За свободата : Исторически роман : В 2 ч. : Ч. 2. | романи | 1956 (1960, 1964, 1970, 1981, 1987) |
Първата българска легия | поеми | 1960 |
Рали : Повест [за юноши] | повести | 1960 (1961, 1965, 1969, 1976; с подзагл. Роман за юноши – 1985, 1990) |
Младостта на Раковски : Истор. повест за юноши | повести | 1962 (1966) |
Пътят към София : Роман | романи | 1962 (1963, 1967, 1969, 1977, 1983, 1988) |
Ескадронът : Роман | романи | 1968 (1971, 1983) |
Эскадрон : [Роман] / Пер. с болг. Эльвиры Дурыгиной | романи | 1973 (1978) |
Крепости : Роман | романи | 1974 (1978, 1990) |
Rali : [Повест за юноши] / Trad. del bulg. Margarita Drenska | повести | 1975 |
Неуловимият : Новела за юноши | новели | 1976 |
В лабиринта : Роман | романи | 1977 (1984, 1988) |
Съдбоносната мисия. Новите приключения на Рали : Роман : [За юноши] | романи | 1978 |
Избрани произведения : Среща на силите; Крепости : [Романи] | романи | 1980 |
Путь к Софии : Роман / Пер. с болг. Л. Баша и Т. Рузской | романи | 1980 |
За свободу : [Ист.] роман : В 2 ч. : Ч. 1 – / Пер. с болг. М. Качауновой, В. Поляновой; Ч. 2: Пер. с болг. Т. Митевой | романи | 1981 |
Встреча великих сил : [Истор. роман] | романи | 1982 |
Среща на силите; Крепости : Романи | романи | 1985 |
Непокорени : Новели [за юноши] | новели | 1986 |
Подземията на Сен Жан д'Акр : Роман | романи | 1988 (1990, 2008) |
Цариградски романи : Кн. 1 – | романи | 1990 |
Завоевателят на миражите : Роман за Александър Македонски : Трилогия. Кн. 1.1993; Кн. 2. 1994; Кн. 3. 1997 | романи | 1993 (1999) |
Избрано. Т. 1, Пътят към София | романи | 2010 |
Книги за Стефан Дичев
Автор | Заглавие | Година |
---|---|---|
Кол. | Стефан Дичев : Стихотворения. Животопис. Спомени на приятели | (Б.г.) |
Каранфилов, Ефр. | Разбор на романа „За свободата“ от Стефан Дичев : В помощ на отечественофронтовските чит. групи | 1956 |
Димов, Г. | Историческите романи на Стефан Дичев | 1964 |
Кол. | Петър Незнакомов, Стефан Дичев, Кольо Георгиев : Био-библиографски очерци | 1987 |
Митков, Г. Н. | Стефан Дичев (Йонов) открехна тайните на историята и свободата : 90 години от рождението на писателя | 2010 |