Таньо Клисуров

Клисуров, Таньо Стоянов (Мъглиж, 23.05.1944). Завършва Строителния техникум в Стара Загора (1963) и българска филология във Великотърновския университет (1971). Работи като строител, журналист, възпитател в училище, учител, редактор във в. „Септември“. Главен редактор на литературния алманах „Хоризонт“ (1981–1991) и на в. „Вик“. Драматург на Старозагорския театър „Гео Милев“. Дългогодишен председател на Дружеството на писателите в Стара Загора.

За първи път публикува стихотворения в началото на 70-те години. Печата свои творби във вестниците „Литературен фронт“, „Студентска трибуна“, „Пулс“, в списанията „Отечество“, „Септември“, „Пламък“, в алманасите „Тракия“, „Юг“ и др.

Клисуров е представител на т.нар. „търновска вълна“, заедно с други възпитаници на Великотърновския университет – Б. Христов, К. Ковачева, М. Георгиев, П. Парушев, които стоят на дистанция от държавно-официозното поетическо говорене и съдействат за децентрализирането на литературния живот, без това да носи привкус на регионална ограниченост.

Художественото въображение на Клисуров е непосредствено свързано с фактите от обществената действителност и с индивидуалния емоционален опит. В поезията му се открояват няколко постоянни тематични линии, които преминават от книга в книга и създават интертекст с обща лирическа тоналност. Едно от най-устойчивите предметни полета е отдадеността на литературата, осмислена като свещенослужение. Художественото творчество е интерпретирано като висша реалност, чието създаване зависи от вътрешната свобода. Животът в поезията е пълноценен живот, убеждават стиховете на Клисуров. Особено пристрастие личи към литературните приятелства и създаденото в техния кръг. Много стихотворения пряко или косвено дават израз на дълбока почит към Хр. Ботев, П. Яворов, Д. Дебелянов, Н. Лилиев, Хр. Смирненски, Г. Милев, Н. Вапцаров, Ат. Далчев, Ив. Мирчев, Д. Тонев, М. Томова, Б. Христов и др. Препратки, скрити цитати и явни позовавания усилват лирическия ефект чрез необикновен тип интертекстуалност, който може да се определи като поезия в поезията.

Друго постоянно тематично поле у Клисуров е любовта. Поетът интерпретира това чувство във всичките му фази и проявления. Насловът на втората му стихосбирка – „Най-скъпото“ (1980), съполага под ценностния си свод два главни обекта на любовта – избраницата на сърцето и поезията. Така отстоянието от каноничната проблематика на т.нар. „априлска линия“ става още по-категорично.

В перспективата на тихото несъгласие с литературната официозност стои и интересът към обикновения човек, към негероичния делник, към светлите преживявания и умонастроения. С почерка на оригинален творец Клисуров създава стихотворения, представящи множество „малки“ чудеса: детската дяволитост, тайната любов, разговорът с приятел и др.

Като цяло обаче светът на „южния“ поет е по-скоро драматичен, отколкото изтъкан от образи на хармонията. За противоречивата същност на живота говорят творби от дебютната книга на поета – „Южна гара“ (1975). В нея и в следващите няколко стихосбирки тревожните въпроси извират преди всичко от личния опит, от субективното предразположение към зоните на динамика и неравновесие, от интереса към проблемите на екзистенцията „въобще“ – преходността на младостта, крехкостта на живота, смъртта. С течение на времето конфликтната напрегнатост на поетическия образ нараства. Биографичното потапяне на Клисуров в различни житейски водовъртежи и отдалечеността от кабинетния уют придават на поетическата рефлексия напрежение, лирическото чувство на тревожност се усилва, трудните въпроси стават все повече. След стихосбирката „Резервен изход“ (1988) настъпва почти десетгодишно творческо мълчание, след което драматичното у Клисуров изригва с покачен градус. Поетическата реч се насища с реалии, пряко свързани с настъпилите промени в обществено-политическия живот. Заглавието на стихосбирката му от 1997 е знаково – „Собственик на болката“. Липсата на идеал, принизяването на човешкото и голямата престъпност угнетяват лирическия Аз, художественото слово с почти репортажна точност откликва на събития от публичното пространство. Поетическото внушение за обществен хаос кулминира в стихотворенията „Сценарий за Средновековие“ и „Съвест“, които носят и най-явния знак на публицистичността. Книгите „Внезапно сърцебиене“ (2018) и „Мерено и немерено в стих и проза“ (2019) сгъстяват тъмните тонове в образа на действителността, която се метафоризира като пропадане в Долната земя. Някогашната творческа отзивчивост към светлото в живота се долавя все по-рядко. Последен рубеж на непринудената радост остава изкуството („Седмото небе“, „Лудият художник“). Образите на творческия порив представляват самотна алтернатива на обширните картини на пошлото и престъпното.

„Мерено и немерено в стих и проза“ съдържа дял с наслов „Истории в минало време“, който събира белетризирани разкази за важни епизоди от детството и възмъжаването на поета, от казармата и университета, от поетически четения, литературни приятелства и познанства.

Клисуров е носител на голямата награда на Националния конкурс за дебютна литература Южна пролет (1976) и на редица други литературни отличия. Почетен гражданин на Стара Загора.

Негови стихове са преведени на няколко езика, а поетическата му книга „Казано с очи“ излиза на руски език през 2011.

Огняна Георгиева-Тенева

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева