Тома Измирлиев



Кратка информация | |
---|---|
Име | Тома Димитров Измирлиев |
Роден | Кукуш, Гърция |
Починал | гр. София |
Жанрове | пародии, разкази, сатира, стихотворения, фейлетони, хуморески |
Издания | Българан, Жупел, Маскарад, Ново време, Червен смях, Щурец, Звънар, Бургаски фар, Утринна хасковска поща, Беломорска заря |
Измирлиев, Тома Димитров (Кукуш, дн. Гърция, 9.09.1895 – София, 22.11.1935). По-голям брат на поета Христо Смирненски. Начално образование получава в Кукуш (1901), след това учи в гимназията в Солун и в Битолската българска класическа гимназия (1908–1912). След края на Междусъюзническата война семейството му емигрира в София (1913), където Измириев постъпва във Военното училище. През 1914 получава стипендия и заминава за Цариград, където завършва гимназиалното си образование, вземайки две години за една, и записва да учи медицина. В самото начало на студентстването си той прекъсва поради избухването на Първата световна война, завръща се в България и е мобилизиран на Южния фронт като „офицер за поръчки“ (1916). В самия край на войната (1918) се разболява и е приет в болница. Без да дочака уволнението си като офицер и обезщетението си, той напуска военна служба и постъпва на работа като чиновник в София. От 1921 става сътрудник на Военнотехническата комисия на ЦК на БКП и започва активно да пише за левия печат. Участва в секретни мисии на БКП във Виена, Цариград и Съветска Русия. През 1925 властта забранява седмичното списание „Звънар“, на което той е редактор, и Измирлиев е принуден първо да се укрие, а след това да замине за Хасково, където успява да си намери работа в Окръжната сметна палата (1925–1932). През 1935 отново се завръща в София, където работи в Софийската сметна палата и като журналист до смъртта си.
Първите изяви на Измирлиев в печата са от 1913 във в. „К’во да е“. Сътрудничи и участва като редактор на списанията „Българан“, „Маскарад“ (като редактор, с Хр. Смирненски и Н. Тодоров-Фол), „Звънар“ (като редактор, с Кр. Кюлявков), „Ново време“, „Червен смях“ (с ред. Хр. Ясенов и Кр. Кюлявков); на вестниците „Утринна хасковска поща“ („Утринна поща“) (Хасково), „Весело утро“, „Бургаски фар“, „Жупел“, „Щурец“, „Беломорска заря“ (Хасково) и др.
Творчеството на Измирлиев е изцяло хумористично и сатирично, с някои малки изключения, загатващи близката емоционална и творческа връзка с брат му Хр. Смирненски (стихотворения като „Витоша“, „Аз помня първата ти песен“). Острата публицистична насоченост срещу злободневните политически и социални проблеми изхожда първоначално от духа на хумористичното списание „Българан“ (1916–1924), наследило знаковия вестник със същото название (1904–1909). Остроумието и духовитостта на ранните текстове на Измирлиев по политически теми и общи социални въпроси – демокрацията, войната, байганьовщината, изборите, църковното лицемерие и пр., след войните все повече се конкретизират, прицелвайки се в социалдемократическите партии и сговористкото правителство. Въпреки че е член на БКП, Измирлиев все пак запазва перото си далеч от праволинейното партизанстване и патетичното лозунгарство, оставайки изцяло в полето на хумора. Изпълнени с горчива насмешка и човечност са творбите му, посветени на туберкулозата („Празникът на розите“). Характерни похвати за хумора на Измирлиев са олицетворението („Празникът на розите“, „Конституцията“), баснословието („За свободата на печата“, „Тринадесета заплата“), антифразата („Дни…“), пародирането на символистичното стихосложение, като забележителна по форма е творбата „Ескадрон“, пародираща „Червените ескадрони“ на Смирненски и същевременно наситена с политико-сатирична острота. Езикова и жанрова своеобразност притежава и цикълът фейлетони за Митре Шупелката, написани на кукушки диалект.
Измирлиев, заедно с Тодор Боров, е редактор на първото тритомно издение на съчиненията на Хр. Смирненски (1932–1933).
Псевд.: Бел Ами, Алфонс Пасифик, Анабел Ли, Луку Лукич, Гарабет Циклопиян, Голголенко, Драка, Звонарчик, Клинчи, Линка, Севдалина, Любичек, Межднун, Момче македонче, Мъстафиз, Борис Подрумов, Тома, Тома Неверний, Томич, Фома Фомич, Чиновник в оставка, Чичо Тома, Шило, Дон Базилио, Алегро Помпозо, Bavardo и др.
Николай Кирилов
Библиографията е изготвена от Северина Георгиева
Книги от Тома Измирлиев
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Премеждия : Разкази и фейлетони | разкази, фейлетони | 1930 |
Смях и злъч | 1931 | |
Хумор и сатира | 1938 | |
Хумор и сатира : Кн. 1 | 1946 | |
Разкази и фейлетони | разкази, фейлетони | 1947 |
Избрани произведения : Хумор и сатира | 1955 | |
Краен елемент : Избрани стихотворения, разкази и фейлетони | разкази, стихотворения, фейлетони | 1975 |
Смях и злъч : Избрани произведения : В. 2 т. | 1985 |
Книги за Тома Измирлиев
Автор | Заглавие | Година |
---|---|---|
Тошева, С. | Верният Тома Неверний : Тома Измирлиев 1895-1935 | 2005 |