Яна Добрева

Добрева, Яна Илиева (Варна, 26.07.1962) Дъщеря на актьорите Илия Добрев и Нина Стамова. Завършва средно образование в София (1980) и журналистика в Софийския университет (1987). От 1989 работи като редактор и драматург в редакция „Радиотеатър“ на програма „Христо Ботев“ на БНР.

Яна Добрева е автор на театрални пиеси, радиопиеси, радиодраматизации по приказки и романи и публицистични материали. Първата ѝ публикувана творба е разказ в ученическото списание „Родна реч“ (1979). През 1986 пиесата ѝ „Шосе през август“ печели Националния анонимен конкурс на програма „Христо Ботев“ за съвременна оригинална радиопиеса. През 1990 г. дебютира на сцената на „Театър 199“ с пиесата „Понякога животът“.

Драматургията на Яна Добрева е предимно с двойствен жанров профил – опира се на механизмите на психологическата и на абсурдистката пиеса. Задаване на семейно-психологическия анализ присъства още в „Да поиграем на челик“ (1992), в която едно семейство се събира в старата си къща, а на сцената присъства и Майката, която вече не е между живите, като образ на паметта, съвестта и миналото. „Пясъчен пъзел“ (1996) e с определени абсурдистки характеристики: четири жени чакат пред кабинета на психиатър, който отсъства, но е заместен от Студентката, която, подобно на чакащите, е в депресия. Ситуацията на очакване е паралел на депресивната вцепененост, а последвалото себеразказване, разкриване на собствената тайна провежда идеята за болестността на наложената маска. В моно-радиопиесата „Тишината на крокодилите“ (1997) също е налице явен абсурдистки елемент, напомнящ Й. Йонеско: държавата е закрита, а по улиците започват да лазят крокодили. Тази политическа апокалиптичност, характерна за 90-те години, е проведена посредством монолога на една възрастна актриса и в цялата тъкан на творбата е осезаема тревогата за културата като ареал на духовното. „Милост за мама“ (2006) може да се определи като семейно-психологическа пиеса със стриндберговски характер – тя интерпретира ролята на майчинското начало, стремящо се да овладее света и липсите му чрез „осиновяването“. Под внимание в творбата е отношението майка – дъщеря, но не като Фройдовия рапорт, а като „размиването“ на майчиното чувство върху „добавения“ син – съпруга (Стефан), и даже, макар и рестриктиращо, върху любовника (Асен) на дъщерята (Лия). Симетрично поставеният мотив за полудяването – уж полудялата Лия в началото и същинското полудяване на майката (Дора) в края, бележи както противоречивата природа на разрива между майка и дъщеря, така и идеята за дълбинна и амбивалентна свързаност. По подобен начин „P.S. Дъщеря ти, Ана“ (2009) разработва отношенията родители – деца и усещането за изгубената близост между тях. Любовта и всевъзможните ѝ неуправляеми проявления е отново в основата на посланието: около оста баща – дъщеря, разделени от тридесет години (Стефан – Ана), е разгърната конфигурация от образи и отношението на сякаш вечното взаимно издирване между мъж и жена, любим и любима, брат и сестра. Невъзможността на Ана да се ориентира в свят, в който „не знае как да обича“ бива превъзмогната чрез откриването на изгубения баща. Фигурата на бащата в творбата е обвита в алюзиите на спокойствието, затихването и здрача, „когато всяко нещо може да бъде нещо друго“.

Добрева е автор още на пиесите и радиопиесите „Боровинковата тишина“ (1994), „Топлината през ноември“ (2003), „Драскотини от дъжда“ (2007), „Готин за убиване“ (2010), „Благословените мръсни дни“ (2011), „Омагьосани“ (2012), „The Срещата“ (2020), на пиеси за деца, на документални радиопиеси и др. Документалната ѝ пиеса „План Б“ (2020) е представление по истински истории на хора, преминали през зависимост от алкохол, наркотици и хазарт.

Яна Добрева е носител на редица национални и международни награди. Пиесата ѝ „Да поиграем на челик“ печели награда на Първия интернационален конкурс за съвременна драматургия – Касел, Германия (1994); „Боровинковата тишина“ печели награда на RFI Drama Competition, Париж, Франция (1995); пиесата „Пясъчен пъзел“ е с номинация на конкурса за съвременна драматургия под патронажа на Харолд Пинтър, Лондон, Великобритания (1997). Удостоена е с почетен диплом за уникален принос към българската култура, връчен от Министерството на културата (1998); с награда за специален принос за развитието на българската драматургия от фондация „Гео Милев“, Стара Загора (1999); два пъти е носител на Национална награда за съвременна българска драматургия на името на Иван Радоев, Плевен – за „Топлината през ноември“ и „P.S. Дъщеря ти, Ана“ (2003, 2009); получава почетен знак Цар Симеон на Министерството на културата и Диплом за изключителен принос към българската култура (2014) и др.

Пиеси на Добрева са преведени на англ., латв., нем., пол., рум., рус., тур., унг. и чеш. ез.

Николай Кирилов

Библиографията е изготвена от Аделина Германова