Виолета Русева

Русева Иванова, Виолета (с. Добротица, Силистренска област, 8.03.1956). Завършва българска филология с втора специалност „Руски език“ във ВПИ – Шумен (1979). От 1985 е преподавател в Катедра „Българска литература“ при Великотърновския университет, където през 1989 защитава докторска дисертация на тема „Поетика на българския разказ през 60-те години“. От 1989 е старши асистент, от 1990 – главен асистент, от 1999 – доцент, а от 2018 – професор по българска литература в същия университет. През 2015 придобива научната степен „доктор на филологическите науки“ с дисертация на тема „Български символизъм: модуси на различимост“.

Първите публикации на В. Русева са от средата на 80-те години на ХХ век в сп. „Литературна мисъл“, последвани от статии във вестниците „Литературен фронт“, „Литературен вестник“, в списанията „Хоризонт“, „Език и литература“, „Проглас“, „Демократически преглед“, „Литературата“ и др., както и в редица сборници с научни текстове. Съставител и автор на предговорите към изданията: „Йордан Йовков. Разкази“ (1992, 1999); „Гео Милев. Поезия. Публицистика“ (1992; 1999); на антологиите на българския модернизъм: „Манифести на българския авангардизъм“ (1995), „Български символизъм“ (2000). Съавтор на учебници за средното училище; със свои текстове участва в съставителството на помагала по българска литература за средния курс.

Първата авторска книга на В. Русева е „Аспекти на модерността в българската литература през 20-те години“ (1993). Структурирана в две части, тя очертава типологията на изследователския ѝ стил – баланса между теоретично и литературноисторическо, между синтеза и анализа на индивидуално специфичното на разглежданите автори. Тази книга маркира и трайния ѝ научен интерес към българския модернизъм и различните му проявления. Той е основното тематично поле, върху което В. Русева центрира вниманието си и в следващите си книги, свързани с емблематични автори от литературата ни: „Мистичният Йовков“ (1998), „Генеалогия на българската модерност. Яворов“ (2001), „Елегии на безутешни дни. Книга за Дебелянов“ (2010), „Български символизъм: модуси на различимост“ (2014). Понятието „генеалогия“ присъства често в текстовете ѝ, то задава избраната методология на изследователския ѝ стил. Чрез прецизно и детайлно проучване и анализиране на документи от различни източници – архиви, дневници, писма, редакторски варианти на творбите, критически отзиви; чрез съполагането на езиците на различни изкуства, жанрове и дискурси В. Русева реконструира литературноисторическото не просто като хронология и набор от факти и явления, а в динамиката на диалогичността, в сложните пулсации между личното и биографично случване и концептуалните творчески и естетически възгледи на „литературната личност“. В книгата „Литературноисторически етюди“ (2009) авторката се връща във времето преди наченките на българския модернизъм – преди и непосредствено след Освобождението, за да стигне до кръга „Мисъл“ и Пенчо-Славейковата книга „На Острова на блажените“. Шестте „етюда“ си поставят задачата да пресъздадат проблемите за идентичността, за опозицията свое–чуждо, за отгласа на традицията като сложен и динамичен културен процес. За изпълнението на тази задача те се основават на дискурсивния паралел между чуждите пътеписи за България от края на XIX век и българските текстове; между географията на социалните пространства, създаваща се след Освобождението и присъстваща в разказите на Вазов; чрез образите и разбиранията за границите и бита в „До Чикаго и назад“ и „Бай Ганю“ до модерността на „Мисъл“ и П. П. Славейков. В последната, седма част („Под линия“), В. Русева ясно формулира концепциите си: „дискурсивната множественост на разнородни източници прави възможна литературната история, която гради своя разказ в пресичащи се ракурси, слепени от текстови отломъци, словесни планове, „събития на изкази и неща“.

Статии на В. Русева са преведени на нем., рус. и укр. ез.

Маринели Димитрова

Библиографията е изготвена от Северина Георгиева