Инна Пелева

Пелева, Инна Иванова (Асеновград, 26.12.1964). Завършва гимназия в Кърджали (1982) и българска филология в Софийския университет (1987), след което пак там специализира „Култура и литература на Българското възраждане“ (1988). Постъпва като асистент в Пловдивския университет (1989). Защитава дисертация на тема „Преобразуване на възрожденски идейно-поетически стереотипи в лириката на Христо Ботев“ и става доктор по литературознание (1999), доцент (2000), през 2003 става доктор на филологическите науки с дисертация на тема „Текстът Алеко Константинов в българската култура“, професор (2005). Пелева води лекционни курсове с филологически профил в Пловдивския университет: „Българска литература от Освобождението до края на Първата световна война“, „История и етнология на литературата“, „Българският свят в концепти и идеи“, „Памет и забрава в културата“.

Първата ѝ публикация е „Някои особености на образната система в Ботевото стихотворение „Обесването на Васил Левски“ („Втори международен конгрес по българистика“, т. 23, секция „Млади българисти“, 1986). Публикува в сп. „Литературна мисъл“, сп. „Демократически преглед“, „Либерален преглед“, във в. „Култура“, в. „Литературен вестник“. В началото на пътя ѝ като литературен историк научните ѝ интереси са в областта на литературата на Българското възраждане и литературата на XIX в.

През 1994 Пелева дебютира с две книги: „Четени текстове. Студии върху съществуващи и липсващи страници в българската литература“ и „Идеологът на нацията. Думи за Вазов“. Новият, нетрадиционен поглед върху творчеството на писатели от канона, различното писане за творби и автори, приемани като репрезентативна част на националната ни култура, налага името ѝ на изследовател, който провокира, демаскира клишета, преобръща ракурси и гледни точки. Деветдесетте години на ХХ в. в развитието на българската хуманитаристика са белязани от множество опити под надслов „нови прочити“. Текстовете на Пелева са различни от инцидентното разкрепостяване на литературни стереотипи. Тя е последователна в търсенията си, в преосмислянето на вече популярното, в изваждането наяве на непознати или малко познати факти, предимно текстове, на които се основават интерпретативните ѝ концепции. Усъмняването в постулираните аналитични визии, своеобразното „разглобяване“ на йерархии, съчетано с особена свобода на сравненията, препратките, аналогиите и разграничаванията на текстове, езици, дискурси, е характерна особеност на изследователския ѝ стил. Различното четене/писане за класически творби води до формулирането на нови идеи за смислопоражданията на текстовете – миналото като продукт на настоящето в сблъсък на идеологически интерпретативни техники; „тялото, телесно-материалното като мощен производител на идеологически репрезентации и социални практики (Милена Кирова)“ в книгата ѝ „Ботев. Тялото на национализма“. Научните интереси на Пелева се движат по темпоралната хронология на литературната история, без да се фиксират върху определени общоприети литературноестетически периоди.

В някои от следващите си книги тя се насочва към творчеството на конкретни автори: „Алеко Константинов: биография на четенето“ (2002), „Йордан Радичков. Дума, разказ и тъга“ (2004), „Георги Марков. Снимки с познати“ (2017), чиито имена и произведения са осмислени като генериращи определени модели на реализация, симптоматични за българската култура. Така Алеко Константинов и „Бай Ганю“ са обговорени чрез генеалогията на битуващия в представите образ на автора, произведен от ред манипулативни техники, а образът на героя – „представлява „контраезик“, травестиращ високия дискурс на градената през Възраждането и след това национална идентичност“ (Бойко Пенчев). Наративът на Й. Радичков е разчетен като пародиране на „литературни модели на авторско словесно поведение“ и „иронично цитиране-трансформация на наративни принципи, характерни за фолклорната култура на думане“. Около фигурата на Г. Марков се проектира автобиографичното като начало и спомен за времето на социализма, за да се разпростре в пъзел от писателски имена, отношения, събитийни и текстови диалози, които създават представата за културното битие през този период. В този план Пелева реконструира не само литературната, но културна история на близкото минало като динамика на процеси, идеологии, нрави, личностни присъствия и битийни избори и модели. Тя владее умението да разказва и често пробягва до похвати на художествения език – гради сюжети, изненадва с интрига и паралели, което прави научните ѝ изследвания интересни, предизвикателни и достъпни за четящите.

Автор е на учебници и помагала за средния и гимназиалния курс на общообразователните училища.

Инна Пелева е носител на наградите Пигмалион (2011), Пловдив (2018), на Национална награда Христо Г. Данов – за хуманитаристика (2018).

Маринели Димитрова