Иван Радославов


Кратка информация | |
---|---|
Име | Иван Радков Радославов |
Роден | гр. Горна Оряховица |
Починал | гр. София |
Жанрове | рецензии, статии, стихотворения |
Издания | Завети, Ново време, Наш живот, Родно изкуство, Росна китка, Съвременна мисъл, Хиперион, Художник, Хроники, Балканска трибуна, Български търговски вестник, Воля, Защита, Земледелско съзнание, Литературен фронт/форум, Народни права |
Направления и кръгове | Кръгът около сп. „Хиперион“ |
Радославов, Иван Радков (Горна Оряховица, 31.12.1880 – София, 5.10.1969). Син на възрожденеца Радко М. Радославов, високообразована за времето си личност, учител, деен участник в борбите за българската църковна и политическа независимост, председател на Дряновския революционен комитет. Учи в Разград, Свищов, Търново и София. Следва право в Лозана (1902–1907), междувременно пребивава в Женева (1902–1904), Брюксел (1905–1907), странства в Берн, Париж, Берлин и Виена. Чиновник в Министерството на финансите (1908–1914). Редактор на „Български търговски вестник“ (1914). Редактор в Дирекцията на печата (1914–1917). Участва в Балканската война като редник при Бунар Хисар и Чаталджа (1912–1913) и в Първата световна война като военен кореспондент (1915–1917). През 1917 е аташиран към културно-дипломатическата мисия за защита на българските национални интереси в Берн. Там редактира нейния орган „Correspondance Balkanique“, в който публикува полемични статии в защита на българската кауза, излезли по-късно в сборника „Под знамето на България“. Член на БЗНС от 1918. Директор на печата към Министерството на външните работи и на изповеданията (1921–1923). Участва в редактирането на земеделските вестници „Защита“ – през 1923–1924, и „Земледелско съзнание“ – през 1924–1926. Главен библиотекар (1928–1931) и директор (1932–1934) на Народна библиотека и музей в Пловдив. Уредник на училищен музей към Министерството на народното просвещение (1937–1941). Член-основател на СБП (1912). Член на Дружеството на българските журналисти (земеделци). Редактор (1905–1907) на детско-юношеското сп. „Росна китка“. Заедно с Теодор Траянов и Людмил Стоянов редактира най-голямото българско символистично сп. „Хиперион“ (1922–1931). Издава (1926–1927) сп. „Хроники“. Съставител и редактор на поетическата антология „Млада България“ (1922). Превежда „Еволюция на родовете в историята на литературата“ от Ф. Брюнетиер (1907), „Поеми в проза“ от Ш. Бодлер (1910), „Съкровище на смирените“ от М. Метерлинк (1917), „Таис“ от А. Франс (1921), „Сцени от живота на бохемата“ от А. Мюрже (1921) и др.
Иван Радославов дебютира със стихове в ученическото сп. „Извор“ (Русе, 1894). Ранните му творчески прояви са в стила на сантименталната гражданска лирика. Участва със стихове в сборника на Георги Бакалов „Лъчите на поезията“ (1901) и „Към свобода!“ (1902). В Швейцария контактува с руските емигранти социалдемократи, но същевременно все повече се приобщава към индивидуализма. През 1905 се присъединява към интелигентската социаллиберална група на Георги Бакалов, Димитър Полянов, Павел Делирадев, Петър Мутафчиев и др. Престоят му в Брюксел е решаващ за окончателния му преход към индивидуализма и естетиката на символизма. Сътрудничи на сп. „Ново време“, „Наш живот“ „Художник“, „Съвременна мисъл“, „Родно изкуство“, „Завети“, на в. „Балканска трибуна“, „Народни права“, „Воля“, „Литературен фронт“ и др.
Радославов е критик и теоретик на българския символизъм. Програмно-полемичните му статии „По повод Тургенева“, „Градът“, „Малък повод за големи въпроси“, „Българският символизъм – основи, същност, изгледи“, „Родно или чуждо“, „Делото на българския символизъм“ и др. изиграват съществена роля за утвърждаването и отстояването на българския символизъм. Радославов защитава тезата за закономерна поява на символизма в България. В „Хиперион“ публикува серия портрети на български поети символисти, събрани в антологията „Млада България“. Отрича приемствеността между кръга „Мисъл“ и българския символизъм, обявява Пейо Яворов за псевдомодернист. Особено пристрастен е към Т. Траянов, когото противопоставя на П. Яворов. С откривателство са белязани статиите му за Захари Стоянов. Пише също за Любен Каравелов, Тодор Влайков, Алеко Константинов, Елин Пелин и др. Книгата му „Българска литература. 1880–1930“ е първият опит за теоретично осмисляне на историята на българската литература; съдържа оригинални наблюдения върху литературния процес и динамиката на жанровото развитие.
Псевд.: R.
Цветанка Атанасова (текст и библиография Книги от... и Книги за...)
и Нина Зафирова (Статии за...)
Книги от Иван Радославов
Заглавие | Жанрове | Година |
---|---|---|
Под знамето на България | публицистика | 1920 (1992) |
Идеи и критика : Т. 1 | 1921 | |
Виктор Хюго : Етюди и критики. Човекът звяр / Георг Брандес ; Прев. Р. Радославов | етюди | 1925 |
Портрети : Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов | портрети | 1927 |
Живот и дейност : 1841-1894 / Радко Радославов | 1934 | |
Българска литература : 1880-1930 | изследвания | 1935 (1936,1948, 1992, 2007) |
Идеи и критика : Т. 2 | 1939 | |
Книга от мои страници : [Сборник от лит.-крит. статии и очерци] / [С предг. от Людмил Стоянов и послеслов от Иван Сестримски | литературнокритически очерци | 1968 |
Спомени ; Дневници ; Писма / Състав., ред. бел. Лилия Радославова-Попова, Иван Сестримски | спомени | 1983 |
Книга от техни страници : [Лит. критика] / Иван Мешеков ; Ред. и състав. Сава Василев, Иван Станков ; Предг. и прил. Сава Василев | 1996 | |
Бодлер или Тургенев? / Предг., състав., ред. Иван Радев | 2005 | |
Портрети: Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Людмил Стоянов / Състав., ред., [предг.] Иван Радев | портрети | 2009 |
Книги за Иван Радославов
Автор | Заглавие | Година |
---|---|---|
Йорданов, Александър | Литературната критика на българския модернизъм - Димо Кьорчев, Иван Радославов, Гео Милев | 1984 |
Йорданов, Александър | Своечуждият модернизъм : Литературнокрит. изразяване на Димо Кьорчев, Иван Радославов и Гео Миле | 1993 |
Радева, Живка Василева | Иван Радославов. Иван Мешеков : Библиогр. указ. / Състав. Живка Радева ; Ред., [предг.] Иван Радев | 2001 |
Сб. | Иван Радославов. 135 години от рождението на критика : нови изследвания / състав. Антония Велкова-Гайдаржиева, Димитър Михайлов | 2015 |
Статии за Иван Радославов
Автор | Заглавие | Издание | Дата | Брой |
---|---|---|---|---|
Павлов, Тихомир | „Портрети : Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов“ от Ив. Радославов | Народ | 1927 | 51 |
Кишмеров, Петър | За авторитета и за „потретите“ на Иван Радославов | Пряпорец | 1927 | 36 |
Бакалов, Ами | Още един изнасилвач на „истината“ и „духа“ : [За статията на Ив. Радославов „По повод духът и насилието“] | Наковалня | 1929 | 178 |
Младенов, Стефан | Една българска книга, написана тъй, както не трябва да се пише : [За „Идеи и критика“] | Родна реч | 1929 | 2 |
Попвасилев, Стефан | „Българска литература 1880-1930“ | Родна реч | 1935 | 4 |
Стоянов, Людмил | Задача с много неизвестни „Българска литература 1880-1930“ от Радославов, Иван | Кормило | 1935 | 26 |
Бенароя, Моис | „Българска литература“ от Ив. Радославов – това е едно събитие | Нова камбана | 1936 | 177-180 |
Динеков, Петър | Иван Радославов: „Българска литература“ | Просвета | 1936 | 10 |
Бадев, Йордан | История и критика. Няколко „предпоставки“ в „Българска литература“ на Иван Радославов | Зора | 1936 | 5077; 5078 |
Цанев, Георги | Българска литература | Училищен преглед | 1936 | 8 |
Дунавски, Д. | Идеи и критика. Етюди | Лъчиструй (В. Търново) | 1939 | 1 |
Нурижан, Жорж | Българската критика | Светоглас | 1940 | 4 |
Йосифов, Веселин | Да очистим литературната нива от плевели : [За „Българска литература“ на Ив. Радославов] | Работническо дело | 1948 | 79 |
Тодоров, Ангел | Проповед на реакционна идеология : [За „Българска литература“] | Литературен фронт | 1948 | 38 |
Тодоров, Ангел | Прояви на буржазната идеология в литературната история и критика | Изкуство | 1949 | 4 |
Йовков, Йордан | Иван Радославов. „Българска литература 1880-1930“ : Неизвестен ръкопис на Йовков | Наша родина | 1956 | 2 |
Давидов, Нешо | Това, което остава : [За „Книга от мои страници“] | Народна култура | 07.06.1969 | 23 |
Цанев, Георги | Иван Радославов – „Българска литература 1880-1930" | Цанев, Г. Книга за критиката : [Статии и лит. изследвания] | 1980 | |
Илиев, Стоян | Фантастичен ратник и тълмач на символизма | Литературна мисъл | 1980 | 3 |
Ценков, Борис | Другото лице на критика : 100 г. от рождението му | Литературен фронт | 15.01.1981 | 3 |
Сестримски, Иван | Иван Радославов в Пловдив | Тракия | 1983 | 5 |
Кантарев, К. Н. | За Иван Радославов (1881-1969) | Литературна мисъл | 1983 | 2 |
Владова, Маргарита | Из споменното наследство на един български литератор | Език и литература | 1984 | 1 |
Николова, Видка | „Ние не само я писахме, но и правехме тази история“ | Отечество | 1989 | 15 |
Йорданов, Александър | Иван Радославов – литературно-критически и литературно-исторически възгледи | Литературна мисъл | 1989 | 6 |
Без автор | Страници от мълчанието : Ив. Радославов, Д. Марков и „Българска литература“ | Пулс | 14.11.1989 | 46 |
Делчев, Борис | „…Да оправдаем това негово очакване…“ | Родна реч | 1990 | 9 |
Радославова-Попова, Лилия | Из архива на Иван Радославов | Годишник на СУ "Св. Климент Охридски". Факултет по журналистика и масова комуникация | 1990 | 6 |
Без автор | Иван Радославов и идеята за българския свят в литературата : Кръгла маса - заключителна част | Проглас | 1994 | 2 |
Николова, Видка | Дело на духа | Век 21 | 23.03.1994 | 12 |
Велкова, Антония | Иван Радославов и сп. "Хиперион" | Пир | 1996 | 2 |
Кузмова-Зографова, Катя | Поевропейчването на родното кафене | Европа 2001 | 1999 | 5-6 |
Лукова, Калина. | Статията "Градът" на Иван Радославов и проблемът за българското ноктюрно | Годишник - Бургаски свободен университет | 2006 | 15 |
Коев, Атанас | Иван Радославов - жизнен и творчески път | Библиотеки, четене, комуникации : Нац. науч. конф., В. Търново, ноем. 2002 г. | 2011 | |
Коев, Атанас | Иван Радославов - теоретикът на символизма в България | Известия на Националния литературен музей | 2012 | Т. 6. |
Анчев, Панко | Големите имена на българското литературознание | Пламък | 2016 | 2 |