Иван Радославов

Радославов, Иван Радков (Горна Оряховица, 31.12.1880 – София, 5.10.1969). Син на възрожденеца Радко М. Радославов, високообразована за времето си личност, учител, деен участник в борбите за българската църковна и политическа независимост, председател на Дряновския революционен комитет. Учи в Разград, Свищов, Търново и София. Следва право в Лозана (1902–1907), междувременно пребивава в Женева (1902–1904), Брюксел (1905–1907), странства в Берн, Париж, Берлин и Виена. Чиновник в Министерството на финансите (1908–1914). Редактор на „Български търговски вестник“ (1914). Редактор в Дирекцията на печата (1914–1917). Участва в Балканската война като редник при Бунар Хисар и Чаталджа (1912–1913) и в Първата световна война като военен кореспондент (1915–1917). През 1917 е аташиран към културно-дипломатическата мисия за защита на българските национални интереси в Берн. Там редактира нейния орган „Correspondance Balkanique“, в който публикува полемични статии в защита на българската кауза, излезли по-късно в сборника „Под знамето на България“. Член на БЗНС от 1918. Директор на печата към Министерството на външните работи и на изповеданията (1921–1923). Участва в редактирането на земеделските вестници „Защита“ – през 1923–1924, и „Земледелско съзнание“ – през 1924–1926. Главен библиотекар (1928–1931) и директор (1932–1934) на Народна библиотека и музей в Пловдив. Уредник на училищен музей към Министерството на народното просвещение (1937–1941). Член-основател на СБП (1912). Член на Дружеството на българските журналисти (земеделци). Редактор (1905–1907) на детско-юношеското сп. „Росна китка“. Заедно с Теодор Траянов и Людмил Стоянов редактира най-голямото българско символистично сп. „Хиперион“ (1922–1931). Издава (1926–1927) сп. „Хроники“. Съставител и редактор на поетическата антология „Млада България“ (1922). Превежда „Еволюция на родовете в историята на литературата“ от Ф. Брюнетиер (1907), „Поеми в проза“ от Ш. Бодлер (1910), „Съкровище на смирените“ от М. Метерлинк (1917), „Таис“ от А. Франс (1921), „Сцени от живота на бохемата“ от А. Мюрже (1921) и др.

Иван Радославов дебютира със стихове в ученическото сп. „Извор“ (Русе, 1894). Ранните му творчески прояви са в стила на сантименталната гражданска лирика. Участва със стихове в сборника на Георги Бакалов „Лъчите на поезията“ (1901) и „Към свобода!“ (1902). В Швейцария контактува с руските емигранти социалдемократи, но същевременно все повече се приобщава към индивидуализма. През 1905 се присъединява към интелигентската социаллиберална група на Георги Бакалов, Димитър Полянов, Павел Делирадев, Петър Мутафчиев и др. Престоят му в Брюксел е решаващ за окончателния му преход към индивидуализма и естетиката на символизма. Сътрудничи на сп. „Ново време“, „Наш живот“ „Художник“, „Съвременна мисъл“, „Родно изкуство“, „Завети“, на в. „Балканска трибуна“, „Народни права“, „Воля“, „Литературен фронт“ и др.

Радославов е критик и теоретик на българския символизъм. Програмно-полемичните му статии „По повод Тургенева“, „Градът“, „Малък повод за големи въпроси“, „Българският символизъм – основи, същност, изгледи“, „Родно или чуждо“, „Делото на българския символизъм“ и др. изиграват съществена роля за утвърждаването и отстояването на българския символизъм. Радославов защитава тезата за закономерна поява на символизма в България. В „Хиперион“ публикува серия портрети на български поети символисти, събрани в антологията „Млада България“. Отрича приемствеността между кръга „Мисъл“ и българския символизъм, обявява Пейо Яворов за псевдомодернист. Особено пристрастен е към Т. Траянов, когото противопоставя на П. Яворов. С откривателство са белязани статиите му за Захари Стоянов. Пише също за Любен Каравелов, Тодор Влайков, Алеко Константинов, Елин Пелин и др. Книгата му „Българска литература. 1880–1930“ е първият опит за теоретично осмисляне на историята на българската литература; съдържа оригинални наблюдения върху литературния процес и динамиката на жанровото развитие.

Псевд.: R.

 

Цветанка Атанасова (текст и библиография)

Книги от Иван Радославов

ЗаглавиеЖанровеГодина
Под знамето на Българияпублицистика1920 (1992)
Идеи и критика : Т. 11921
Виктор Хюго : Етюди и критики. Човекът звяр / Георг Брандес ; Прев. Р. Радославоветюди1925
Портрети : Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебеляновпортрети1927
Живот и дейност : 1841-1894 / Радко Радославов1934
Българска литература : 1880-1930изследвания1935 (1936,1948, 1992, 2007)
Идеи и критика : Т. 21939
Книга от мои страници : [Сборник от лит.-крит. статии и очерци] / [С предг. от Людмил Стоянов и послеслов от Иван Сестримскилитературнокритически очерци1968
Спомени ; Дневници ; Писма / Състав., ред. бел. Лилия Радославова-Попова, Иван Сестримскиспомени1983
Книга от техни страници : [Лит. критика] / Иван Мешеков ; Ред. и състав. Сава Василев, Иван Станков ; Предг. и прил. Сава Василев1996
Бодлер или Тургенев? / Предг., състав., ред. Иван Радев2005
Портрети: Теодор Траянов, Трифон Кунев, Димчо Дебелянов, Христо Ясенов, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Людмил Стоянов / Състав., ред., [предг.] Иван Радевпортрети2009

Книги за Иван Радославов

АвторЗаглавиеГодина
Йорданов, Александър Литературната критика на българския модернизъм - Димо Кьорчев, Иван Радославов, Гео Милев1984
Йорданов, Александър Своечуждият модернизъм : Литературнокрит. изразяване на Димо Кьорчев, Иван Радославов и Гео Миле1993
Радева, Живка ВасилеваИван Радославов. Иван Мешеков : Библиогр. указ. / Състав. Живка Радева ; Ред., [предг.] Иван Радев2001
Сб. Иван Радославов. 135 години от рождението на критика : нови изследвания / състав. Антония Велкова-Гайдаржиева, Димитър Михайлов2015